Народният обичай Баба Марта е с хилядолетна традиция. На този ден всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината. Мартениците са направени от два пресукани конеца - червен и бял. Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на "Св. 40 мчци Севастийски", или до 25 март - Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Денят се свързва и с настъпването на пролетта.

Месец март е наричан "женски месец", защото хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце.

В България има различни обичаи, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени дрехи.