105 години от приемането от 15-ото Народно събрание на Закон за Военната академия /1912/, утвърден с Указ 26 от 20 април 1912 г. на цар Фердинанд I и обнародван в "Държавен вестник" на 8 май 1912 г.

Според закона Военната академия се създава "за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска", а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб. Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли с.г. влизат в законна сила.

Откриването на Военната академия е на 4 януари 1915 г. заради Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). Съгласно Ньойския мирен договор (1919) България закрива всичките си военни училища, включително и Военната академия. Единствено с ограничени функции остава Военното училище в София. От 1922 г. до 1938 г. академията функционира скрито на територията на Военното училище в София под името Преподавателски курс. С Указ 6 на регентите на България от 5 март 1946 г. академията носи името на революционера Георги Стойков Раковски. С решение на 38-ото Народно събрание от 28 февруари 2001 г. е държавно висше училище.