120 години от рождението на акад. Сава Гановски, български философ, педагог, публицист и политик /1897-1993/. Директор на Дирекция на печата (дн. Българска телеграфна агенция) (септември 1944-август 1945). Пълномощен министър в Румъния (1945-1947) и Югославия (1947-1949). Председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1952). Заместник-председател на Българската академия на науките /БАН/ (1957-май 1959). Председател на Съюза на народните читалища (1950-1957) и на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество (26 декември 1959-май 1966). Директор на Института по педагогика (1959-1967) и на Института по философия (1977-1988) при БАН. Председател на Социологическото дружество в България (1959-1965), на Българското философско дружество (август 1968-1989), на Дружеството на българските психолози (5 януари 1969-1989) и негов почетен председател (1989-1993). През 1973 г. е избран за президент на Международната федерация на философските дружества, от 1978 г. до края на живота си е неин почетен председател. Бил е главен редактор на сп. "Философска мисъл". Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (3 март 1954-2 март 1990). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1957-1990), председател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (6 декември 1965-26 февруари 1966) и на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-26 юни 1971). Удостоен със званията: "Лауреат на Димитровска награда" (май 1950), "Народен деятел на науката" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса му в развитието на науката, образованието, литературлата и изкуството (22 май 1963), "Герой на Народна република България" по случай 70-ата годишнина от рождението му (март 1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (27 януари 1956), на орден "Георги Димитров" (7 март 1957; декември 1959; май 1963; 1967; март 1972; март 1977; февруари 1987). -