Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на свети Трифон - един от най-славните светци - лечители, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Заради силната си вяра още от младини бил надарен от Бога с лечителска дарба. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян /властвал 249-252/ Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. В народния календар свети Трифон се счита за покровител на лозята. С ПМС 20/1962 г. Денят на св. мчк Трифон, който по това време се отбелязва на 14 февруари, започва да се чества и като Ден на лозаря. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мчк Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.