100 години от въвеждането в Русия на Григорианския календар /1918/, съгласно декрет на Съвета на народните комисари на РСФСР от 24 януари 1918 г. и публикуван на 25 и 26 януари 1918 г. След 31 януари 1918 г. следва не 1, а 14 февруари. Григорианският календар е въведен на 4 октомври 1582 г. С Григорианския календар се заменя Юлианският (от 325 г. до Първия Никейски събор през 1582 г.). На 24 февруари 1582 г. папа Григорий XIII издава була "Интер грависсимос" за въвеждане на нов календар. Съгласно булата датите в новия календар се преместват с 10 дни напред, като денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък се приеме не за 5, а за 15 октомври 1582 г. След издаването на булата папа Григорий ХIII създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти. Тази комисия одобрява проекта на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио, който се счита за съставител на Григорианския календар. С промяната в календара се поправя грешката, натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. Първите страни, приели Григорианския календар са Италия, Испания, Португалия, Полша, където след 4 октомври 1582 г. по стар стил, следващия ден ставал не 5 октомври, а 15 октомври по нов стил. В България законът за въвеждане на Григорианския календар е обнародван на 21 март 1916 г., съгласно закона след 31 март следва не 1 април, а 14 април 1916 г.