Изложба живопис и скулптура
Лили Кючукова
В памет на Ален Роа

(21 януари   -   3 февруари 2015 г.)

ОТНОВО ЗАЕДНО – В ПАМЕТ НА АЛЕН РОА

За трети път откривам изложба на Лили Кючукова и Ален Роа, но за първи път след като Ален  Роа се пресели в този друг свят, за който всички ние се надяваме да е по-добрия, може би, защото никой не се е върнал досега оттам, за да ни разкаже какъв е той. Може би! Може би именно затова Ален ни написа:

„… Не бъдете тъжни и сериозни. Продължавайте да се смеете на това, на което се смеехме заедно. Аз не съм далече, просто съм във вашите спомени.”

Кой е Ален Роа?

Роден 1942 г. в гр. Троа, Франция. Завършва Училището за изящни изкуства в родния си град, а през 1962 г. - философия в Дижон, където открива театъра завинаги, до степен да се посвети на театралната декорация, сценография и костюм.

Създател е на декори за над 150 постановки и серия от костюми за театрите в Сент Етиен, Нанси, Страсбург и Комеди Франсез, а така също в Белгия, Швейцария, България и др. Работи с многобройни режисьори в театъра като Клод Йерзин, Филип Адриен, Лорен Терзиев, Жан-Пиер Микел, с когото правят общи постановки от 1979  до 1982 г., докато той е директор по сценография в Центъра по драматургия в Реймс. От 1988-89 година той е преподавател по История на сценографията в Националната консерватория за драматично изкуство в Париж.

Ален Роа е издал том с макети за декори, който прераства след това в изложба, представена в Париж, София, Женева и други градове. През 1987 г., без да напуска театъра, започва да прави живопис в една техника, инспирирана от езика на театъра, а през 1992 г. публикува Тълковен речник на театъра с илюстрации към него. Негови картини и пластики се намират в Германия, Япония, Америка, Холандия, Швейцария, Франция, България и др.

От 1995 г. започва голям пластичен цикъл, с помощта на скулптора Стефан Лютаков, използвайки восъчната техника при отливането, т.е., създавайки творби-уникати. Този цикъл, инспириран от изкуството на траките и гръцката митология, носи елементите на особена театралност и декоративност. Той е натоварен както с екзистенциални проблеми, така и с опит да се прехвърли посланието на тракийската и древногръцка митологичност в нашето съвремие.

С България Ален Роа е свързан още в 1974 г. при гостуването на Националния театър на Франция и от 1979 г. работи в Младежкия и в Народния театър. От 90-те години насам се установява, живее и твори в града на тепетата и художниците – Пловдив.

Необичайно крехки, изградени от ефирни, като че ли излизащи от лабиринта нишки, напомнящи тези на Ариадна, пластиките на Ален Роа са излети в класическата восъчна техника, чрез която остава само един-единствен оригинал, т.е. без тиражиране на сложните като сюжет и изпълнение творби. Един негов стих най-добре обяснява последната му страст извън театъра, излята в бронз.

Искам да нарисувам обратната страна на века
Обратната страна на света
Със Спомена на спомените
Механизмите на невъзможното
Да прекося Пространството – Океан
С един замах на крилете
Като Кралския Албатрос.
Да изрисувам дори невидимото
С цветовете на времето
Да извая митовете, които ме преследват
Да хвана небето напречно
А моето платно от средата
Като в Театъра
Да изляза от картината
Полет Падане
Необходимост утопия
Луда мъдрост, мъдра лудост
Цветен прашец
Пчела
Восък Огън
Бронз
Вечност
Ален Роа, София, януари 1996 г.

Лили Кючукова показва отново своите интериори с неизменното женско присъствие. Чувствени и нежни, те ни връщат към последните десетилетия на XIX в. и Тулуз Лотрек, към потъналите в нега жени-видения на Густав Климт, към лиричния и очарователен стил на Ар Деко и този на Емил Нолде. Без еклектизъм и с типично нейна техника на сфумато, чрез която образите изплуват и се разтварят в рядко нарушаваното монохромно преливане на цветовете, Лили Кючукова е отново поетична и чувствителна, такава, каквато Ален Роа я откри преди години в България.

Не знам кой е по-френски художник от двамата и кой на кого е повлиял, струва ми се обаче, че само в остатъците от пловдивската бохема и атмосфера на Стария Пловдив все още можеше да просъществува една подобна комбинация от творци, запазили и усета към живота, и преклонението пред красотата и спомена за състоянието на нега и блаженство, останали като наследство от салонната култура на Европа.

В изложбата в галерия ЛИК са включени три папки от ръчно изработена хартия, върху която акварелните ескизи на Лили Кючукова са вдъхновили поетичното умение на Ален Роа.                           
Аксиния  Джурова 18.01.2015 г.

Галерия "Лик"