Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложение за отбелязване на 1 ноември (деня на св. Йоан Рилски) като празник на народните будители. То е прието от 19-то Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III денят 1 ноември е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители официален празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.