65 години от началото на войната за независимост на Алжир от Франция /1954/. На 1 ноември 1954 г. избухва въстание на привържениците на Революционния комитет за единство и действие (РКЕД) в югоизточната част на Алжир в знак на протест срещу френското колониално господство. Въоръжените отряди на въстаниците атакуват редица обекти на колониалната администрация. Създаден е Фронтът за национално освобождение (ФНО). Въстанието получава масова подкрепа.

На 20 август 1955 г. то избухва с нова сила в североизточните части на страната, а от 1 октомври 1955 г. - в западните. В края на 1955 г. цялата територия на Алжир е обхваната от бунтове. Всички националистически партии и организации се саморазпускат и влизат в състава на ФНО. Войната завършва през м. март 1962 г. с военна победа на Франция и според различни източници в нея загиват между 300 000 и 500 000 души. На 18 март 1962 г. са подписани Евианските споразумения между Франция и временното правителство на Алжир, сформирано на 19 септември 1958 г. Споразуменията са подписани в края на Евианската конференция, открита на 7 март 1962 г. в Евиан ле Бен, Франция. Те слагат край на установения със закон от 20 септември 1947 г. колониален режим на Франция в Алжир.

Споразуменията предвиждат прекратяване на военните действия на територията на Алжир, започнали в края на 1955 г. (т. нар. Алжирска война), провеждане на референдум по въпроса за самоопределението на страната и в случай на избор на независимост на Алжир да бъде създадена алжирска държава с пълен суверенитет във вътрешната и външната политика. На 1 юли 1962 г. в Алжир е произведен референдум за самоопределението на страната, в който над 90 процента от избирателите гласуват за независима алжирска държава. На 5 юли 1962 г. официално е обявена независимостта на страната. На 30 юли 1962 г. Франция признава независимостта на Алжир.