Първото висше училище в България е открито като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийската мъжка гимназия. На 8 декември 1888 г. е приет "Закон за отваряне на Висше училище в София". С указ от 5 януари 1889 г. Висшият педагогически курс е преименуван на Висше училище. На 31 януари 1888 г. са назначени и първите преподаватели, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването й с периодични издания, както и изработването на правилник за Висшето училище. Те призовават към академична автономия в управлението и организацията на Висшето училище. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университета в Прага и Лайпциг, доктор на Парижкия университет (1884), преподавател по езикознание, диалектология и славянска филология. Занятията започват на 1-ви октомври 1888г., съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Това е рожденната дата на българския университет. Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четeрима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви. Студентите са 43 - само мъже. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика. На 23 януари 1904 г. със Закон за университета Висшето училище е преименувано в Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". Увеличава се броят на преподаваните дисциплини, откриват се нови факултети - медицински, агрономически, богословски, ветеринарен, лесовъден, стопански. От 4 януари 1905 г. се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски".