На 1 януари църквата празнува Обрезание Господне, или обрязването на Христос. Според съществуващите някога еврейски закони всички момченца се обрязвали на осмия ден от раждането им. Обичаят е установен в началото на II век пр. н. е. и е знак на завета между Бога и богоизбрания народ. Обрязването на Исус насочва към истинността, към физическото тяло на Бога човек, тяло от плът и кръв като на всички хора.

На 1 януари църквата почита и големия светец на християнството св. Василий Велики - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката. Василий е роден през 330 г. в Кесария, Кападокия (Мала Азия), в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнска добродетел. Самият Василий бил невероятно умен и надарен. На 30 години с приятелството и подкрепата на Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се в Кесария, за да помогне за организирането на църква в града. През 370 г. е избран за епископ на Кесария. Организира създаването на благотворителен институт като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Василий отделял голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието. За неговата смърт е запазен следният разказ. Когато легнал на смъртния си одър, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи не помогнали за обръщането на Йосиф към християнската вяра. Василий се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина, и Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф. Същия ден вечерта на 1 януари 379 г. Василий умрял.