Христо Ботев е български революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово (1854–1858), където Ботьо Петков е учител, по-късно в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва местното трикласно училище. През октомври заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през септември 1865 г. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка. През януари 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. През октомври 1867 г. напуска Калофер и пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода и пише стихотворението „На прощаване“. Четата се разпада и не преминава Дунава. През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско медицинско училище, но го напуска. През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. На 10 юни 1871 г. издава първият си вестник „Дума на българските емигранти“ и живее в Букурещ. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 издава сатиричният в-к „Будилник“. На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“(8 декември 1874 г.). През 1875 г. издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета. През септември 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 20 май (н.с. - 1 юни) 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.