На 4 март 870 г. официално се признава българската православна църква под върховенството на цариградския патриарх. На Осмия Вселенски събор в Константинопол на последното му извънредно заседание (4 март 870 г.) е призната автономността на българската православна църква. За първи български архиепископ е ръкоположен Йосиф (Стефан). Решенията на този събор са победа за българската дипломация. България получава архиепископ и автокефална, независима църква, чрез съборно решение, на което присъстват представители на всички християнски църкви. С покръстването на българите (приема се, че започва през 864 г.) християнството става официална религия в държавата. За изграждането на независима българска църква княз Борис I (852-889) води 3-годишни преговори с римския папа и цариградски патриарх, възползвайки се от острото съперничество помежду им.