70 години от смъртта на Елин Пелин (ист. име Димитър Иванов Стоянов), български писател, майстор на късия разказ и хумористичното изображение /1877-1949/ Учител в с. Байлово, Софийска област (1895-1896). Библиотекар в Университетската библиотека (1903-1907). Пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916). Уредник в къщата-музей "Иван Вазов" (1924-1944). Журналист и редактор на различни периодични издания. Председател на Съюза на българските писатели (1940). Редовен член на Българската академия на науките (1941). Първите си творби обнародва през 1895 г., като под стихотворението "Тихи тъги" (ноември 1897), отпечатано в сп. "Български преглед", за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Автор е на сборници с разкази (1904-1911), сборник хуморески в стихове и проза "Пижо и Пендо" (1917), на повестите "Гераците" (1911), "Земя" (1928) и др., на фейлетони и хумористични очерци, цикъл философски разкази и притчи "Под манастирската лоза" (1936), на творби за деца - "Златни люлки" (1909), "Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса" (1918), "Гори Тилилейски" (1919), "Сладкодумна баба" (1919), "Ян Бибиян" (1933), "Ян Бибиян на Луната" (1934), "Приказки и басни" (1949), "Торбаланци" (1958) и др. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика.