Начало на Богородичния пост.

В християнския календар празникът е посветен на седемте братя мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителя им Елеазар, умрели около 180 г. пр. Рождество Христово. По време на сирийското господство, наложено на еврейския народ от завоевателя Антиох Епифан, те остават верни на Мойсеевия закон и загиват за вярата си. Сирийският цар Антиох завладява Ерусалим, разграбва храма, убива множество люде и продава в робство около 40 000 души, въвежда идолопоклонство в Ерусалим, изгаря свещените книги, осквернява храма, заставя юдеите да принасят жертви на езическите богове. В Ерусалим по това време живее един старец на име Елеазар, уважаван от всички за своите добродетели и ученост, смятан за един от най-главните законоучители. Той решително отказва да изпълни заповедите на Антиох. Въпреки своите 90 години, не се съгласява да яде идоложертвени храни и умира след жестоки мъчения, като оставя на народа си пример на непоколебима твърдост. Скоро примера му последват и седем негови ученици от рода на Макавеите. Нито един от тях не склонява да изпълни волята на сирийския цар Антиох Епифан. След смъртта на седмия брат в страшни мъки умира и майката Соломония.

По стара традиция от 1 август се отбелязват дванадесетте дни на Макавеи. Всеки от тях се нарича на един месец от годината, броено от Симеоновден (1 септември), когато започва църковната нова година. Вторият е за октомври, третият - за ноември и т. н. Проследявайки тези 12 дни, се гадае какво ще е времето за цяла година напред. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От 1 август започва и Богородичният пост, който продължава две седмици до Голяма Богородица (15 август). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.